Mar 17, 2008, 7:33 AM

В небето прекрасно

  Poetry » Love
845 0 0
В небето прекрасно
и слънцето ясно
бленуван облак минава
и мислите хорски запленява.

Виждаш само мрака страшен  
и споменът грешен
из въздуха лети,
и всички отчаяни буди.

Успя да забравиш,
но не и да поправиш,
студът се спуска над града
и обгръща сърцето на една жена...

Червени капчици потичат
и кръвта й бавно се стича.
Видя се една сълза,
която беше за съдбата зла!

Остава нейната мечта
преди да види смъртта -
човекът обичан
не беше там и я отрича.

До последно надежда таеше,
докато все още сърцето туптеше,
погледна небето прекрасно и слънцето ясно
и тогава осъзна, че умира съвсем сама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...