В небето прекрасно

Mar 17, 2008, 7:33 AM

Poetry » Love

617 0 0

В небето прекрасно
и слънцето ясно
бленуван облак минава
и мислите хорски запленява.

Виждаш само мрака страшен
и споменът грешен
из въздуха лети,
и всички отчаяни буди.

Успя да забравиш,
но не и да поправиш,
студът се спуска над града
и обгръща сърцето на една жена...

Червени капчици потичат
и кръвта й бавно се стича.
Видя се една сълза,
която беше за съдбата зла!

Остава нейната мечта
преди да види смъртта -
човекът обичан
не беше там и я отрича.

До последно надежда таеше,
докато все още сърцето туптеше,
погледна небето прекрасно и слънцето ясно
и тогава осъзна, че умира съвсем сама...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.