По принцип вроденият мой оптимизъм
в момента играе ми лоша шега -
рисува във розово, без реализъм,
а пепел от рози е в мойта душа.
Навън е мъгливо, студено, минорно,
навярно влияе ми този пейзаж.
Живея рутинно, а не отговорно,
в момента за новости нямам кураж.
Частичка невзрачна от целия климат,
подвластна съм явно на тези промени.
Импулсите в мен бавен ритъм днес имат,
и зимно-унесено тихичко дремят.
От есенна минах към зимна умора,
и тя ще ме пусне, та чакам сега
цветята, и мен, а и всичките хора
да стопли с надежда и дъх пролетта...
© Мария Борисова Всички права запазени
Чакаме , мила Мария,и аз като теб...
Докосна душата ми. С много обич, прекрасна...