В очите ти се вглеждам
Повярвай ми – аз дълго бих разказвал
за теб... за белотата... за нощта,
превърнала се в приказна река,
в която любовта ми се преражда!...
В очите ти се вглеждам и... мълча!
Откривам в тях звездите и луната!
Дали си тъжна?! В нощите не спя
и чувам твоя шепот в тъмнината...
Очите ти – очи са на сърна!
Гласът ти, който ангелите слушат,
е глас на нежна, влюбена жена! –
И сещам те с най-òбичните чувства!
Душата ти?!... Тя милва всеки ден –
ранима и от сълзи накипяла –
душата ми... Душата ти за мен
безценно е и светло огледало,
в което се оглеждам помъдрял,
но още по-копнеещ и лиричен!...
Светът, пред мен рулетка завъртял,
остава безразличен и себичен.
И в неговото шумно колело
завъртат се душите онемели,
догдето слънцето ожари ги самò
и ги превърне в паяжинки бели!...
Но вглеждам се във твоите очи –
два пламъка, които ме изгарят –
и вярвам, че животът не горчи!...
Очите ти – слънца във мене палят!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
