mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
969 1455
27.04.2010 г., 14:23 ч.

В очите ти се вглеждам 

  Поезия » Любовна
1121 0 13

Повярвай ми – аз дълго бих разказвал

за теб... за белотата... за нощта,

превърнала се в приказна река,

в която любовта ми се преражда!...

В очите ти се вглеждам и... мълча!

Откривам в тях звездите и луната!

 

Дали си тъжна?! В нощите не спя

и чувам твоя шепот в тъмнината...

Очите ти – очи са на сърна!

Гласът ти, който ангелите слушат,

е глас на нежна, влюбена жена! –

И сещам те с най-òбичните чувства!

 

Душата ти?!... Тя милва всеки ден –

ранима и от сълзи накипяла –

душата ми... Душата ти за мен

безценно е и светло огледало,

в което се оглеждам помъдрял,

но още по-копнеещ и лиричен!...

 

Светът, пред мен рулетка завъртял,

остава безразличен и себичен.

И в неговото шумно колело

завъртат се душите онемели,

догдето слънцето ожари ги самò

и ги превърне в паяжинки бели!...

 

Но вглеждам се във твоите очи –

два пламъка, които ме изгарят –

и вярвам, че животът не горчи!...

Очите ти – слънца във мене палят!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??