Повярвай ми – аз дълго бих разказвал
за теб... за белотата... за нощта,
превърнала се в приказна река,
в която любовта ми се преражда!...
В очите ти се вглеждам и... мълча!
Откривам в тях звездите и луната!
Дали си тъжна?! В нощите не спя
и чувам твоя шепот в тъмнината...
Очите ти – очи са на сърна!
Гласът ти, който ангелите слушат,
е глас на нежна, влюбена жена! –
И сещам те с най-òбичните чувства! ...