12.12.2010 г., 21:43

В огледалото на душата ми

881 0 3

В огледалото на душата ми...

(по Татьяна Ткачева - Демидова)

Ти ме терзаеш, като плът, до която не съм дорасъл.
Просто почеркът е пронизан от стрела, просто гласът на ръката отслабна...
Аз нямам такива номера - Млечният път да е за неукрепналите ята...
Защо си ме вплела в косите си?!
Разплети ме...
- - -
Далече ме отведе пътечката.
В дълбокото на твоите боровинкови очи...
Късогледата нощ е сляпа - презря и окапа...
Разшиха се Небесата по шевовете...
Заший се отвътре...
Аз не чувам твоите думи...
Говори.
- - -
Зная, че си Ничия. Ти си съвсем Ничия...
От момини сълзи в краката ти тече ручей...
Ако си Ной, вземи ме в твоя Кивот!
Малка е Вечността. За теб се венчах... Защо?!
Студът на думите. Нощта с наказание пълна.
Живот? Наказание?! Заплатил съм напълно...
Чуваш ли, Обич - каква е цената ти?!
Циничните сцени са само за знатните...
Следят ни. В Душите ни гледат. Търсят Греха.
Ти - единствен мой Ад, на теб ще река:
Дяволче писано, с нищо не те държа...
Ангелче страстно, обичам те през нощта...
- - -
Есента ще свърши, ще преживее зимата...
Пълноводно ще се стопят снеговете...
В твоята длан ще се стопи вечният лед
от фразите на ненаписаното ми писмо...
Ти така пожела...
Ти искаше да летиш...
Краката ти забравиха какво е Земя...
Небето ти стана фетиш...
Ти се предаде в плен на своя враг.
Направи нещо, само не идвай в съня ми!
Не забравяй колко НЕ ТЕ МОГА...
- - -
Вчера очаквах Началото на Края...
Сън ли бе или за яве-то не бях готов?!
Глъхнех в последна молитва право към Отца,
плачех, а в себе си пусках още Любов...
Като куршум... И се чудех колко малко боли...
А в гръдта ми, отляво, пак гори ли, гори...
Имам Голямата Зала, имам Каменна крипта...
Животът ми се надсмива...
Тъпкано с тарикати...
Заблудени във облаците...
Слепи... Одрипани...
Сетивата чакат следващата атака.
Тогава пак за себе си нищо не искам!
Ще те нося, като дете, на ръцете си!
Ще те милна с крило, ще те целуна от Висето
и в песента ми за теб ще туря сърцето си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Богато, мъдро и смислено! Нежна сила получена от добре осъзнати чувства. Поздравления!
  • и в песента ми за теб ще туря сърцето си!...Успял си! Изцяло!
  • Прекрасен стих...!!!
    "Тогава пак за себе си нищо не искам!
    Ще те нося, като дете, на ръцете си!
    Ще те милна с крило, ще те целуна от Висето
    и в песента ми за теб ще туря сърцето си!"

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...