limeruna (Йоана)
564 3371
29.10.2020 г., 23:10 ч.

В огледалото на страха 

  Поезия » Друга
218 3 5

В огледалото на страха     
 

Тъга. Все по-тежка

и подкупна.

Подаваш ѝ надежда.

Разпилява я.

Засмива се -

дете, по-старо от света.

Открадва ти сърцето.

Малко по малко.

История. Разказвай я. Мечтай си,

полудявайки.

Все по-далеч от нищото

и най-далеч от себе си,

нишка светлина опита ли

в приемната Любов?

После е нищото,

ще се върнеш обратно

към нищото (отново).

Но отиди сега към истината.

Вкуси я, прегърни я.

Защото тя си ти.

И ти си нищо без

сърцето си,

което бие в нечий пулс

безумен ритъм на 

невъзможното

споделяне. 

Прегърни. 

Невъзможното е най-прекрасно,

когато е в ръцете ти. 

Засмей страха... 

А после пак бъди 

тъга. 

До следващата надежда. 

До сутринта. 

До вечерта. 

До сътворяването. 

До нарушението

на г-образната тишина

и разтапянето на 

ъгловатия 

миг

в крайчето на окото ти. 

Защото тъгата 

приема лунна светлина. 

Обича приказки

и да бягаш от нея,

поне за малко. 

Стъпка по стъпка. 

Тъга. 

Любов. 

Истина. 

Стъпваш полека. 

Любов. 

Истина. 

Тъга. 

Редът няма значение,

ако знаеш

кое свързва, 

а не разделя светлината

на парченца. 

Любовта. 

Ще се оглеждаш в страха,

но ще има и нещо

повече.

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ив... (Ивайло Христов), не виждам нищо странно в това всеки да има свой личен прочит Стихотворението всъщност е любовно, а също излага лична философия за света, но не съм го сложила в категории именно за да има свобода на прочита. Благодаря за споделеното!
    Но лирическата героиня си запазва правото да смята, че е нищо без любовта и човекът без любов е нищо А тъгата е само прелюдия към хубавото, стига да сме готови за него, разбира се.
    Хубава вечер!
  • Благодаря за споделеното!
  • Красота! Браво!
  • Радвам се, че усети! Благодаря за този така интересен, обогатителен прочит! Римите може би наистина биха унищожили стремежа да кажа всичко. Понякога хаотичността е търсена. А понякога - просто необходима.
  • Страхотно откритие - "г-образната тишина". Тя наистина скача като шахматен кон - "г" образно, за да торпилира "ъгловатия миг в крайчето на окото". След "Добър ден, тъга" на Франсоаз Саган, това е нов, при това силно поетичен, прочит на тъгата. И слава богу, че няма рими в него, защото римите съсипват всичко! "В огледалото на страха"!!! Накара ме да се огледам в него, за да видя нищото (отново). Поздравление за нестандартното мислене, Йоана и за отличната му творческа реализация!
Предложения
: ??:??