В окото на зимата
По ледената сълза на зимата
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло,
в пленяващ небесен пирует,
прозореца ми блъсна и остави
отдавна незавършен куплет.
Бях написала само "Обичам те"
и времето добавяше редове,
а ние като птиците улисани,
догонвахме далечни брегове.
Сливахме се с облаци и бури
вплели здраво нашите криле,
и се обичахме, като обезумели
животът понесли на ръце…
Колко бързо времето отмина
заличило стъпките ни в снега,
но в огнището още намирам
блещукаща самотна искра!
Ще останем в окото на зимата,
две въздишки с разбити сърца,
ще ни върне вятърът огнивото,
за да се търсим във вечността!
© Миночка Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
И на тебе, хубав ден!
-
Таня, благодаря ти мила, нека ти е прекрасен денят!
-
Миночка, прекрасен стих!
-
Роси, благодаря ти, че прочете и коментира , зарадва ме твоето присъствие на страничката ми!
-
Любов и тъга си!
-
Младен, сърдечно ти благодаря, за безкрайно красивия коментар, който ми сгря душата, постави стихчето в любими, което допълнително ме зарадва.Пожелавам ти лека вечер!
-
Много мъка и автентичност има в стиха ти, Миночка.
И впечатляваща образност, достигаща кулминация на финала:
"Ще останем в окото на зимата,
две въздишки с разбити сърца,
ще ни върне вятърът огнивото,
за да се търсим във вечността!"
Имам усещането, че този куплет е твоята своеобразна поетична визитна картичка! Поздравление за разтърсващото стихотворение! -
Пепи, благодаря ти,
Наде, благодаря за сърцето и за любими! -
💜
-
Мине!!!
-
Сенилга, благодаря ти мила!
-
Очень хорошо!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
