В окото на зимата
По ледената сълза на зимата
невъзмутим се спусна вятърът,
от огнището грабна огнивото
до гърдите притисна го хищно.
Огъна атлетичното си тяло,
в пленяващ небесен пирует,
прозореца ми блъсна и остави
отдавна незавършен куплет.
Бях написала само "Обичам те"
и времето добавяше редове,
а ние като птиците улисани,
догонвахме далечни брегове.
Сливахме се с облаци и бури
вплели здраво нашите криле,
и се обичахме, като обезумели
животът понесли на ръце…
Колко бързо времето отмина
заличило стъпките ни в снега,
но в огнището още намирам
блещукаща самотна искра!
Ще останем в окото на зимата,
две въздишки с разбити сърца,
ще ни върне вятърът огнивото,
за да се търсим във вечността!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
