На моите големи сладуркoвоци -
Росето и Коко
В онази нощ аз видях нейното рамо,
красивите очи и дрехите и бели,
тя бе там, на пътеките опустели,
и чаках я, за да я прегърна само.
Но бе тъмнина непрогледна,
а тя се отдалечаваше от мен,
не тръгнах след нея - бях твърде изморен,
това сякаш беше нашата нощ последна!
Сутрин рано слънцето проблесна
и докосна пак то моето влюбено сърце, ...