В онази нощ
На моите големи сладуркoвоци -
Росето и Коко
В онази нощ аз видях нейното рамо,
красивите очи и дрехите и бели,
тя бе там, на пътеките опустели,
и чаках я, за да я прегърна само.
Но бе тъмнина непрогледна,
а тя се отдалечаваше от мен,
не тръгнах след нея - бях твърде изморен,
това сякаш беше нашата нощ последна!
Сутрин рано слънцето проблесна
и докосна пак то моето влюбено сърце,
отворих леко очите си и протегнах ръце,
видях - пътеката е близо - пътят извървян...
В онази нощ аз мислех си, че и ти
бавно, бавно изчезваш в мрака,
но сега слънцето отново навън блести
и денят, изпълнен с радост, мене чака!
11.III.2009 г.
15 часа.
© Илия Кузев All rights reserved.
-това беше шега.Добро е, но може още.
