yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
558 9032
19.02.2009 г., 0:55 ч.

В памет на спомена 

  Поезия » Философска
676 0 18

 

Убивам спомена си.

Бавно и жестоко.

Разкъсвам дългите му нощи.

По него хвърлям камък,

душата му откъртвам.

Предавам го

на премълчаната съдба.

Обесен на тъгата ми,

душа му давам

от самота.

Целувам го

със крясъци

и дълго, дълго

на писъците му пригласям.

Сбогувам се

със тялото му -

парченца от луна.

Отпивам

последните остатъци

от жажда.

В очите ми

накуцват вече

съсиреци от нежност,

запушват вените ми,

пълзят като змия.

Пейзажът е

оловносив,

прашасал

лунен кратер,

край него

стъпки

газят

зелената трева.

Умирам

от платената цена.

Но казват,

когато се родя отново,

ще мога

сама да нося

кръста си,

да дишам и издишвам

и моята, и чуждата

вина.

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??