4.07.2019 г., 21:16

В пеперудени крила

890 3 5

Красиви звуци в стъклени звезди

със пеперудени крила изписват.

Вълна от нежност, ехо от щурци

по вдлъбнатите стъпки плисва.

 

Кайсиев аромат разхлажда,

задъханите мисли на нощта.

Пунктира на светулчица показва

най-стапящия тон от милостта.

 

Обгърнат с дрехата на любовта

облечен в достолепие и справедливост,

Той мрази не човека, а греха –

към каещия се е щедър в милост.

 

Във Него се намираш потопен,

не се страхувай в миг да се изгубиш.

Във полет на орел – жив и обновен,

умирайки за себе си ще се събудиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ме зарадва вашето мило присъствие, скъпи творци!
    Благодаря за хубавитве думи, Гавраил!
    Трогна ме коментарът ти, Ranrozar! Благодаря!
    Благодаря за избрания от теб стих, Краси! За мен е радост, че си тук!
    Благодаря с цяло сърце, Кате! Прегръщам те!
    На всички, които избрахте в "любими" скромния ми стих, прочетохте и оценихте, мога само да кажа развълнувахте ме!
    Пожелавам ви хубави и слънчеви летни дни!
  • Поздравления за стиха ти, Мария!
    "Кайсиев аромат разхлажда,
    задъханите мисли на нощта."
  • Пунктира на светулчица показва
    най-стапящия тон от милостта.
  • Когато човек няма какво да добави и казва: харесва ми!
  • Нежност и красота!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...