4.07.2019 г., 21:16

В пеперудени крила

898 3 5

Красиви звуци в стъклени звезди

със пеперудени крила изписват.

Вълна от нежност, ехо от щурци

по вдлъбнатите стъпки плисва.

 

Кайсиев аромат разхлажда,

задъханите мисли на нощта.

Пунктира на светулчица показва

най-стапящия тон от милостта.

 

Обгърнат с дрехата на любовта

облечен в достолепие и справедливост,

Той мрази не човека, а греха –

към каещия се е щедър в милост.

 

Във Него се намираш потопен,

не се страхувай в миг да се изгубиш.

Във полет на орел – жив и обновен,

умирайки за себе си ще се събудиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечно ме зарадва вашето мило присъствие, скъпи творци!
    Благодаря за хубавитве думи, Гавраил!
    Трогна ме коментарът ти, Ranrozar! Благодаря!
    Благодаря за избрания от теб стих, Краси! За мен е радост, че си тук!
    Благодаря с цяло сърце, Кате! Прегръщам те!
    На всички, които избрахте в "любими" скромния ми стих, прочетохте и оценихте, мога само да кажа развълнувахте ме!
    Пожелавам ви хубави и слънчеви летни дни!
  • Поздравления за стиха ти, Мария!
    "Кайсиев аромат разхлажда,
    задъханите мисли на нощта."
  • Пунктира на светулчица показва
    най-стапящия тон от милостта.
  • Когато човек няма какво да добави и казва: харесва ми!
  • Нежност и красота!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...