Красиви звуци в стъклени звезди
със пеперудени крила изписват.
Вълна от нежност, ехо от щурци
по вдлъбнатите стъпки плисва.
Кайсиев аромат разхлажда,
задъханите мисли на нощта.
Пунктира на светулчица показва
най-стапящия тон от милостта.
Обгърнат с дрехата на любовта
облечен в достолепие и справедливост,
Той мрази не човека, а греха –
към каещия се е щедър в милост.
Във Него се намираш потопен,
не се страхувай в миг да се изгубиш.
Във полет на орел – жив и обновен,
умирайки за себе си ще се събудиш.
© Мария Всички права запазени
Благодаря за хубавитве думи, Гавраил!
Трогна ме коментарът ти, Ranrozar! Благодаря!
Благодаря за избрания от теб стих, Краси! За мен е радост, че си тук!
Благодаря с цяло сърце, Кате! Прегръщам те!
На всички, които избрахте в "любими" скромния ми стих, прочетохте и оценихте, мога само да кажа развълнувахте ме!
Пожелавам ви хубави и слънчеви летни дни!