В перушината

7.04.2019 г., 11:21 ч.

Поезия

460 3 2

Защо жадуваш красотата тайно,
човек добър един не ти ли стига?
Очите в синьото и в мен потапяш,
копнееш въздуха си много тихо.

Сънуваш: тъмният ни бряг разлива
надежди светли в мек и розов облак.

Вълна от смях окъпва топъл изгрев.
За миг ръцете ни заплитат остров.

Защо ли вярваше на тъжна сянка?
Земя от рани ражда пак рекичка
и хладен тъжен вятър връзва пясък.
Пониква в мен луна и в теб - кокиче.

Мечтата къщичка е - сякаш диша
и спи в неслученото тъмно нищо.
Летиш ли? Нека да съм лека вишна,
от болка нищото с ръце да нищя.

Поискай, моля те, да бъда силна,
светът ми сякаш боледува с думи,
лекувам липсата в цвета на смисъл.
Не искам с утрото да се сбогувам.

Хрущи ледът ни - понапукан, счупен,
отглежда в него топлината вятър.
От много мислене не се научих,
години исках да си мой приятел.

Защо рисуваш пролетта потайна?
Прегръдка-спомен ни закриля тъкмо
и всяка лудост в този миг е свята.
Летят врабчета из вълшебно кътче.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Веси_Еси (Еси)

2019-04-07T18:55:08+03:00

Прочетох с голямо удоволствие. Поздравления, Йоана!
vega666 (Младен Мисана)

2019-04-07T13:02:45+03:00

Стихотворението ти, Йоана, ме обгърна като един топъл "мек и розов облак" с многоцветните си образи. Успяла си да го изградиш върху 7 куплета - немалка и бих казал много трудна за реализация дължина, при това в класически стих. Особено ми харесва наличието на поанти във всеки един от куплетите. Финалният - 7-ми куплет, е сам по себе си завършващата главна поанта на творбата. Поздравление за таланта ти, който е изключителен!