18.03.2012 г., 20:52  

В планината

583 0 0

За теб може да измисля нова творба,

но, моля те, чуй моята молба -

заведи ме пак във онзи манастир,

инак ще капят тихо сълзи  от сапфир.

 

Заведи ме там високо в планината,

там, насред пътеката в гората.

Заведи ме пак там във рая

и аз няма да мисля за края.

 

Лети там щъркел, птица волна

и сякаш забравям за душата си болна.

Там край храма свят вятър повее,

там, в рая, нежен слънчев лъч ме грее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...