За теб може да измисля нова творба,
но, моля те, чуй моята молба -
заведи ме пак във онзи манастир,
инак ще капят тихо сълзи от сапфир.
Заведи ме там високо в планината,
там, насред пътеката в гората.
Заведи ме пак там във рая
и аз няма да мисля за края.
Лети там щъркел, птица волна
и сякаш забравям за душата си болна.
Там край храма свят вятър повее,
там, в рая, нежен слънчев лъч ме грее.