В планината

За теб може да измисля нова творба,

но, моля те, чуй моята молба -

заведи ме пак във онзи манастир,

инак ще капят тихо сълзи  от сапфир.

Заведи ме там високо в планината,

там, насред пътеката в гората.

Заведи ме пак там във рая

и аз няма да мисля за края.

Лети там щъркел, птица волна

и сякаш забравям за душата си болна.

Там край храма свят вятър повее,

там, в рая, нежен слънчев лъч ме грее.