В правия път
еднакво вървят.
Еднакви дървета
без сенки растат.
Смехът е един,
сълзите - лукс,
кръгом и напред
и насън - наизуст.
По-бързо от луд
на бяла стена
изкачвам си стълбата
и не със крака.
Надолу е връх,
небето - земя?
Само след миг
и
ще разбера.
© Христина Комаревска Всички права запазени
Поздравчета!!!