4.12.2023 г., 16:49

...в проблясъци на да и не

1.3K 1 0

        Във времена на бурни страсти и мечти

    отново впива пръсти хамлетовата тревога

                                      и отразява  

                       ⢀⣀⣀⣠⣴⣾⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣷⣦⣄⣀⣀⡀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀

                       ⢸⣿⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⠛⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀

                        ⢸⣿⠀⠀                да                  ⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀

Д   А          ⢸⣿⠀              Н   Е⠀⠀⠀⠀       ⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀

     б                ⢸⣿⠀                 б                  ⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀

    ъ                 ⢸⣿⠀⠀⠀⠀         ъ⠀⠀⠀⠀⠀            ⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀

    д          В     ⢸⣿⠀⠀⠀⠀          д⠀⠀                ⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀

    е                  ⢸⣿⠀⠀⠀⠀⠀⠀    е                       ⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀

   Ш                 ⢸⣿⠀     ⠀⠀⠀ ⠀Ш⠀⠀                  ⣿⡇⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀

                        ⠘⠛⠛⠛⠿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⣿⠿⠛⠛⠛⠃⠀

  В огледалата на надежди  и  копнежи

нима забравяме за истинската същност

                         и ДАЛИ

 в нас пламъка и силата  ще победи

 ⠀⠀ ⠀⠀⠀⠀⠀⠀      или

  отровена, пречупената  външност ….

 

            ⠀⠀⠀

                И     Д А,   Н Евинаги

               Светът прозрачен е

        в надеждите сред  ДА  и  НЕ

        в отблясъците на реклами

         на града, студен, бетонен …

               Ала е нужно всеки

      силата в духа си да прозре,

              а не да се поддава 

          на отражения  лъжовни ! ⠀⠀⠀⠀⠀

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...