Безлюдна пустош, скитание безкрай,
човешки облик нийде се не вижда.
Буря страшна обгърнала простора цял -
тъмни облаци адский прах глозгат и безжалостно раздират кожа.
Ни стон, нито вик могат устни да нашепнат,
попарени от агония зловеща.
Що тегоба, що мъка -
колко болка може тяло да познай?
О, плът тленна, преспи туй сърце печално,
с молитба за прошка последна.
И ето, очи се затварят,
иде желаният край. ...