Сега съм сгушена
в ръцете
на един вълшебник.
Във думите му
съм недоизречена,
но ехото им
ме довършва.
Сега съм тръпката,
разлята в сок
от боровинки -
не много кисела,
не много сладка.
И кротка съм -
мъхнато-ласкава
постеля
за душата му.
Сега съм
просто
влюбена.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
За първи път си признавам!
Всичко ще ти кажа, ти само ела на 12-ти!
Благодаря ти, Дани!