12.11.2008 г., 0:26

В ръцете на един вълшебник

1.6K 0 36

Сега съм сгушена

в ръцете

на един вълшебник.

Във думите му

съм недоизречена,

но ехото им

ме довършва.

Сега съм тръпката,

разлята в сок

от боровинки -

не много кисела,

не много сладка.

И кротка съм -

мъхнато-ласкава

постеля

за душата му.

Сега съм

просто

влюбена.

 

 

МУЗИКА>>>Люлякови нощи 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лажова, много те обичам!
    За първи път си признавам!
    Всичко ще ти кажа, ти само ела на 12-ти!

    Благодаря ти, Дани!
  • Весела, не много кисела, не много сладка...Значи, не на око, а точно по рецептурника. Ако си приятелка, дай само на мен рецептата...Що пък само на мен, идват празници, усеща се във въздуха, в стиховете, в душите. Поне повлечи краче, за да ни заразиш и нас с вълшебство!!!
  • Весиии, ти си огън и жупел...Той е Вълшебник наистина щом те е кротнал така!
  • Харесах!
    Поздрави!
  • хубаво е...страшно хубаво...с обич, Веси.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...