В светлината на едно отсъствие
След толкова години на отсъствие
не вярваш, че съм променена...
Целуваш ме. И сякаш пак съм същата,
готова да ти подари вселена.
Но някъде дълбоко във сърцето
надига се жестока съпротива.
И въпреки пожара на ръцете ти,
лавинен студ душата ми обвива.
И питам как след всяка катастрофа
завръщам се към мъжките ти ласки...
Защо все търся стъклена пантофка
и тиква, дето става на каляска?...
С какво ли още силно ме влудяват
усмивката ти,погледа побЕден?
Обичан... Необичан... Позабравен.
Сега отново дните ми обсебваш.
Тръгни си! Пагубното ти отсъствие
във времето по-силна ме направи.
Не чувстваш ли? Отдавна не съм същата.
Научих се напук да оцелявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
