В светлината на едно отсъствие
След толкова години на отсъствие
не вярваш, че съм променена...
Целуваш ме. И сякаш пак съм същата,
готова да ти подари вселена.
Но някъде дълбоко във сърцето
надига се жестока съпротива.
И въпреки пожара на ръцете ти,
лавинен студ душата ми обвива.
И питам как след всяка катастрофа
завръщам се към мъжките ти ласки...
Защо все търся стъклена пантофка
и тиква, дето става на каляска?...
С какво ли още силно ме влудяват
усмивката ти,погледа побЕден?
Обичан... Необичан... Позабравен.
Сега отново дните ми обсебваш.
Тръгни си! Пагубното ти отсъствие
във времето по-силна ме направи.
Не чувстваш ли? Отдавна не съм същата.
Научих се напук да оцелявам.
© Бианка Габровска All rights reserved.
