1.09.2025 г., 11:59

В сърцето е добротата

307 0 2

В сърцето тихо пламъкът трепти,
невидим, ала светъл и безкраен.
Доброто в шепот нежно се роди —
то с обичта във вените ни живее.

Не в камък, нито в злато се открива,
а в поглед топъл, протегната ръка.
То винаги живее и остава живо
след всяка сълза, всяка мъничка искра.

И щом светът изглежда студен и суров,
една усмивка руши стените ледени.
Защото доброто е живият зов
на любовта, в нас завинаги и идва

от Божията ръка,която се проявява,чрез нас - 

хората,които познаваме Него,чрез обичта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ivana Dzhermanska Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....