В този свят, без любов бих замръзнал...
Мое мило, прекрасно момиче,
ти разбираш ли колко те чаках?
Невъзможно е толкоз обичане,
след любови, с обида изплакани...
И сега не тежи този въздух,
тъй препълнен със страстни копнежи.
В този свят без любов бих замръзнал,
ако нямам от твоята нежност.
Аз не знам, мое мило момиче,
Ти заспиваш ли в Лунните нощи?
По брега на мечтите си тичаш ли?
И сънуваш ли мене все още?
Не сънувай! Ще дойда наяве!
С тези влюбени, силни ръце,
без които не би закипявала,
и кръвта на горящо сърце.
Събудѝ се, мое мило момиче!
И ела във живота ми смело!
Аз пред Господ не бих коленичил,
но ще моля единствено тебе!...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
