В този свят, без любов бих замръзнал...
Мое мило, прекрасно момиче,
ти разбираш ли колко те чаках?
Невъзможно е толкоз обичане,
след любови, с обида изплакани...
И сега не тежи този въздух,
тъй препълнен със страстни копнежи.
В този свят без любов бих замръзнал,
ако нямам от твоята нежност.
Аз не знам, мое мило момиче,
Ти заспиваш ли в Лунните нощи?
По брега на мечтите си тичаш ли?
И сънуваш ли мене все още?
Не сънувай! Ще дойда наяве!
С тези влюбени, силни ръце,
без които не би закипявала,
и кръвта на горящо сърце.
Събудѝ се, мое мило момиче!
И ела във живота ми смело!
Аз пред Господ не бих коленичил,
но ще моля единствено тебе!...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
