21.05.2019 г., 11:53

В трудни моменти

584 1 9

Случайно видях я, едвам я познах!

Това беше вярата, сега осъзнах!

Премръзнала, мокра и кална,

леко смутена, печална.

 

Не видях друг до нея да спира!

Сякаш всеки избягваше да я коментира!

Нищожна, невзрачна, безлична,

точно пасваше на картината меланхолична.

 

Някъде вътре, дълбоко в себе си зная - 

нито миг не биваше да се колебая!

Тя винаги бе готова да стане,

стига под ръка някой да я прихване.

 

Мигом тя ставаше твой верен приятел -

тих, спокоен, разбиращ слушател!

Просто не я изоставяй в трудни моменти

и тя ще ти плати с най-скъпите дивиденти!

 

Така и никога не разбрах, защо я захвърлят?!

Защо без причина силата ѝ отхвърлят?

Тя е верен съюзник на наша страна,

а някои не знаеха или не искаха това!

 

Забравена бе от мнозина!

Охулвана от неколцина!

Но тя е тази, която е с нас, в трудни моменти,

държи ни ръката,

чака с нас светлината

и всичко това, без да чака аплодисменти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© SMooth Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За никъде, но понякога не я пазим!
    Благодаря на всички прочели!
  • За къде сме без вяра! Поздравления!
  • Хубаво!
  • Благодаря Ви, Таня, Ангелче, Марко, че бяхте тук и споделихте! Приятно е да бъда сред Вас и се радвам, че нещо скромно Ви е харесало! Приемете усмивката ми с поклон
  • Много смислен, много добър стих !
    Поздрави !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...