May 21, 2019, 11:53 AM

В трудни моменти

582 1 9

Случайно видях я, едвам я познах!

Това беше вярата, сега осъзнах!

Премръзнала, мокра и кална,

леко смутена, печална.

 

Не видях друг до нея да спира!

Сякаш всеки избягваше да я коментира!

Нищожна, невзрачна, безлична,

точно пасваше на картината меланхолична.

 

Някъде вътре, дълбоко в себе си зная - 

нито миг не биваше да се колебая!

Тя винаги бе готова да стане,

стига под ръка някой да я прихване.

 

Мигом тя ставаше твой верен приятел -

тих, спокоен, разбиращ слушател!

Просто не я изоставяй в трудни моменти

и тя ще ти плати с най-скъпите дивиденти!

 

Така и никога не разбрах, защо я захвърлят?!

Защо без причина силата ѝ отхвърлят?

Тя е верен съюзник на наша страна,

а някои не знаеха или не искаха това!

 

Забравена бе от мнозина!

Охулвана от неколцина!

Но тя е тази, която е с нас, в трудни моменти,

държи ни ръката,

чака с нас светлината

и всичко това, без да чака аплодисменти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© SMooth All rights reserved.

Comments

Comments

  • За никъде, но понякога не я пазим!
    Благодаря на всички прочели!
  • За къде сме без вяра! Поздравления!
  • Хубаво!
  • Благодаря Ви, Таня, Ангелче, Марко, че бяхте тук и споделихте! Приятно е да бъда сред Вас и се радвам, че нещо скромно Ви е харесало! Приемете усмивката ми с поклон
  • Много смислен, много добър стих !
    Поздрави !

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...