24.02.2017 г., 15:11

В търсене

580 1 1

Какво доведе те пред моята врата?
Случаен път, поет от отегчение?
Или си в търсене на онова, 
което крие се зад моето видение? 

 

Желаеш ли да влезеш? Аз съм тук.
И зная, че ме виждаш цялата.
И колкото и малка е пролуката, 
откривам ти се сякаш в огледало.

 

Защото имам нужда от това – 
в очите и душата ти да се огледам.
А ти огледа ли се в мен? Нима
страхът ти пречи… 
Няма ли да влезеш?

 

23/02/2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...