24.02.2017 г., 15:11

В търсене

581 1 1

Какво доведе те пред моята врата?
Случаен път, поет от отегчение?
Или си в търсене на онова, 
което крие се зад моето видение? 

 

Желаеш ли да влезеш? Аз съм тук.
И зная, че ме виждаш цялата.
И колкото и малка е пролуката, 
откривам ти се сякаш в огледало.

 

Защото имам нужда от това – 
в очите и душата ти да се огледам.
А ти огледа ли се в мен? Нима
страхът ти пречи… 
Няма ли да влезеш?

 

23/02/2015

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...