Какво доведе те пред моята врата?
Случаен път, поет от отегчение?
Или си в търсене на онова,
което крие се зад моето видение?
Желаеш ли да влезеш? Аз съм тук.
И зная, че ме виждаш цялата.
И колкото и малка е пролуката,
откривам ти се сякаш в огледало.
Защото имам нужда от това –
в очите и душата ти да се огледам.
А ти огледа ли се в мен? Нима
страхът ти пречи…
Няма ли да влезеш?
23/02/2015
© Надежда Тошкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
