Какво доведе те пред моята врата?
Случаен път, поет от отегчение?
Или си в търсене на онова,
което крие се зад моето видение?
Желаеш ли да влезеш? Аз съм тук.
И зная, че ме виждаш цялата.
И колкото и малка е пролуката,
откривам ти се сякаш в огледало.
Защото имам нужда от това –
в очите и душата ти да се огледам.
А ти огледа ли се в мен? Нима
страхът ти пречи…
Няма ли да влезеш?
23/02/2015
© Надежда Тошкова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
