В устието на реката
Вържи си мартеница на ръката
и тръгвай през окото на реката
да виждаш ясно в него двата бряга,
където тя в морето тихо ляга.
Където и водите тъй утихват,
че поривите на вълните стихват.
Морето и реката се прегръщат
и как целувката в сълза превръщат.
И там в нощта по лунната пътека
ще видиш жълта сянката ù лека
отгоре по вълните как подскача
и бреговете осветява в здрача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
