Вържи си мартеница на ръката
и тръгвай през окото на реката
да виждаш ясно в него двата бряга,
където тя в морето тихо ляга.
Където и водите тъй утихват,
че поривите на вълните стихват.
Морето и реката се прегръщат
и как целувката в сълза превръщат.
И там в нощта по лунната пътека
ще видиш жълта сянката ù лека
отгоре по вълните как подскача
и бреговете осветява в здрача.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
