8.09.2022 г., 16:30

Важен урок

687 4 9

 

  
Сложно нещо е това,
да разкажеш със слова,
как така от враг „жесток“
учиш важен ти урок.

 

Имало едно врабче,
мъничко като кутре,
дето сутрин, чик-чирик,
дразнел котарак - умник.
Често дърпал му мустака,
скачал смело връз тумбака,
силно му крещял в ухото,
без да мисли за "дървото".
Котьо дълго го търпял,
в щуротиите видял
непослушното врабче,
как „шамари ще яде“.

В ден горещ  на припек в двора,
недалеч от всички хора,
дремел умният писан,
а зад него врабчо сам
на опашката  къделя
се люлеел и се смеел,
колко силен е и смел,
същи акробат умел.
Изведнъж от малинака
чул се странен шум... изквакан,
нещо страшно, спотаено,
там проблеснало в зелено.
Скокнал нашият юнак,
где да бяга, спънал крак
и вместо̀ да излети,
зад котанчо той се скрил.

 

Що е станало, познайте...
Врабчо бързо осъзнал се,
че най-страшният му "враг",
всъщност е приятел...  драг.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...