Важен урок
Сложно нещо е това,
да разкажеш със слова,
как така от враг „жесток“
учиш важен ти урок.
Имало едно врабче,
мъничко като кутре,
дето сутрин, чик-чирик,
дразнел котарак - умник.
Често дърпал му мустака,
скачал смело връз тумбака,
силно му крещял в ухото,
без да мисли за "дървото".
Котьо дълго го търпял,
в щуротиите видял
непослушното врабче,
как „шамари ще яде“.
В ден горещ на припек в двора,
недалеч от всички хора,
дремел умният писан,
а зад него врабчо сам
на опашката къделя
се люлеел и се смеел,
колко силен е и смел,
същи акробат умел.
Изведнъж от малинака
чул се странен шум... изквакан,
нещо страшно, спотаено,
там проблеснало в зелено.
Скокнал нашият юнак,
где да бяга, спънал крак
и вместо̀ да излети,
зад котанчо той се скрил.
Що е станало, познайте...
Врабчо бързо осъзнал се,
че най-страшният му "враг",
всъщност е приятел... драг.
© Таня Мезева All rights reserved.
