(... Валс с мечтите ще играя
до момента на целувката!)
Нищо ново под слънцето - само любов,
същата, почти, непроменена,
толкова истинскаq а всъщност само зов,
който ни разделя със вселени.
И някъде там, отвъд ежедневието
сърцето ми с надежда бие
все едно ти си му в полезрението
и те вижда как мене към идваш.
Очите ми са само бледи рани
от препятствията пред моята душа,
но колкото към мен идваш по-бавно
дълго да останеш е повече от шанс.
Кръвта ми заиграва валс с мечтите,
а младостта ми е заложена на карта
и като слаб часовник те отчитам,
но сърцето ми не пита - то си знае...!
© Маломир Стръков Всички права запазени