17.12.2021 г., 10:34

Вдъхновение

783 1 7

Извива се перото, скърца,

на масата гори свещта,

в камината изгарят тихо

недоизписаните ти листа.

 

Редят се думите, не спират,

ръката движиш сам, с перо,

а Някой  ти диктува само

с огнено перо слова.

 

Пиши, Поете, и не спирай

изливай своята Душа,

закърнее ли перото

в миг умира мисълта.

 

Пиши, твори и дишай – в ритъм

задъхвай се от бързина, 

дали ще те четат не знаеш, но

не изгаряй в пламъците на скръбта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...