17.12.2021 г., 10:34

Вдъхновение

792 1 7

Извива се перото, скърца,

на масата гори свещта,

в камината изгарят тихо

недоизписаните ти листа.

 

Редят се думите, не спират,

ръката движиш сам, с перо,

а Някой  ти диктува само

с огнено перо слова.

 

Пиши, Поете, и не спирай

изливай своята Душа,

закърнее ли перото

в миг умира мисълта.

 

Пиши, твори и дишай – в ритъм

задъхвай се от бързина, 

дали ще те четат не знаеш, но

не изгаряй в пламъците на скръбта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Друмева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...