Извива се перото, скърца,
на масата гори свещта,
в камината изгарят тихо
недоизписаните ти листа.
Редят се думите, не спират,
ръката движиш сам, с перо,
а Някой ти диктува само
с огнено перо слова.
Пиши, Поете, и не спирай
изливай своята Душа,
закърнее ли перото
в миг умира мисълта.
Пиши, твори и дишай – в ритъм
задъхвай се от бързина,
дали ще те четат не знаеш, но
не изгаряй в пламъците на скръбта!
© Румяна Друмева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
