Извива се перото, скърца,
на масата гори свещта,
в камината изгарят тихо
недоизписаните ти листа.
Редят се думите, не спират,
ръката движиш сам, с перо,
а Някой ти диктува само
с огнено перо слова.
Пиши, Поете, и не спирай
изливай своята Душа,
закърнее ли перото
в миг умира мисълта.
Пиши, твори и дишай – в ритъм
задъхвай се от бързина,
дали ще те четат не знаеш, но
не изгаряй в пламъците на скръбта!
© Румяна Друмева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
