Извива се перото, скърца,
на масата гори свещта,
в камината изгарят тихо
недоизписаните ти листа.
Редят се думите, не спират,
ръката движиш сам, с перо,
а Някой ти диктува само
с огнено перо слова.
Пиши, Поете, и не спирай
изливай своята Душа,
закърнее ли перото
в миг умира мисълта.
Пиши, твори и дишай – в ритъм
задъхвай се от бързина,
дали ще те четат не знаеш, но
не изгаряй в пламъците на скръбта!
© Румяна Друмева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
