7.09.2018 г., 8:54  

Вече е тясна вратата

710 8 14

Вчера го срещнах с жена му.

Хубава дама!... Блазя му!...

Грация!...Истинска  фея!..

Той пък подтичва след нея...

 

Казват ми  общи познати:

„Има глава да му пати!...

Тя е лъвица от класа!...

Нашият как ще сколаса?

 

Тя има фитнес инструктор,

брат има той, но кондуктор.

Вечер на  йога тя ходи,

кучето в парка той води.

 

Чака я той, не си ляга,

нощем душата го стяга.

Идва.  „Боли я главата”,

клетият страда в кревата.

 

Кротък  е. Знае  жената

и му разказва играта...

Той не задава въпроси,

с болка товара си носи.

 

Рядко, ей  тъй - по рогата,

тя  го погалва с ръката.

Той пък си мисли, размекнат,

че тя за любов му намеква..."

 

Тюхкат се всички познати:

„Ех, изгоря си!...Егати!...

Бързо растат му рогата!...

Вече е тясна вратата!...”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Веси, Безжичен, Веселине, и аз ви благодаря!...
  • Хахахаха....както казваше един приятел " На убав мъж, всичко му отива " . Поздравления Роби.
  • Ей страшни рога - колкото са по-големи и разклонени, толкова еленът е по-красив (май така беше в природата ).
  • Е, какво пък толкова, няколко рога повече или по-малко ... , нали все още е в оркестъра Благодаря ти за усмивките, Роби!
  • Добре дошла отново на страничката ми, Жанет!...Радвам се да те видя пак тук!...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...