14.07.2023 г., 10:18

Вечен повод за мълчание

496 1 0

Понякога не ми достигат думи,

за да излея моето страдание

и в този миг така се губя,

че сякаш става по желание.

Откривам нови хоризонти

и полети към свят далечен,

където ти митичен спомен си, 

а аз пък повече човечен...

Където съм по-лек от вятъра

и нямам тежест под клепачите,

разбрал, че словото ми не е дарба, 

а моят начин да заплача. 

И щом замръкна в някой, някъде 

оставам, колкото поискат. 

Усмихвам хората, приятели, 

а враговете сам си ги измислям. 

Насред фалшиво чуждо покаяние 

което предизвиква лудост, 

тъй свикнал с ехото на обещания 

и преднамерената глупост... 

Все още бъркам в тази рана, 

която връща ме в реалността 

макар след толкоз пъти падане, 

все още мога да летя... 

А думите се смиха, като тухли, 

изтекли със пороя от признания, 

но даже с милиарди нови букви, 

Ти вечно ще си повод за мълчание... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

13.07.2023

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...