14.07.2023 г., 10:18

Вечен повод за мълчание

503 1 0

Понякога не ми достигат думи,

за да излея моето страдание

и в този миг така се губя,

че сякаш става по желание.

Откривам нови хоризонти

и полети към свят далечен,

където ти митичен спомен си, 

а аз пък повече човечен...

Където съм по-лек от вятъра

и нямам тежест под клепачите,

разбрал, че словото ми не е дарба, 

а моят начин да заплача. 

И щом замръкна в някой, някъде 

оставам, колкото поискат. 

Усмихвам хората, приятели, 

а враговете сам си ги измислям. 

Насред фалшиво чуждо покаяние 

което предизвиква лудост, 

тъй свикнал с ехото на обещания 

и преднамерената глупост... 

Все още бъркам в тази рана, 

която връща ме в реалността 

макар след толкоз пъти падане, 

все още мога да летя... 

А думите се смиха, като тухли, 

изтекли със пороя от признания, 

но даже с милиарди нови букви, 

Ти вечно ще си повод за мълчание... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

13.07.2023

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...