Понякога не ми достигат думи,
за да излея моето страдание
и в този миг така се губя,
че сякаш става по желание.
Откривам нови хоризонти
и полети към свят далечен,
където ти митичен спомен си,
а аз пък повече човечен...
Където съм по-лек от вятъра
и нямам тежест под клепачите,
разбрал, че словото ми не е дарба,
а моят начин да заплача. ...