Вечен сън, вечна обреченост
Отворих очи и те видях,
провиснал над мен,
със същият поглед пламен.
Погледнах те както гледах те преди твоята вечност
и осъзнах че загинала съм вътрешно в безследност.
Далечна дълга година
далечен спомен
далечна вече непозната радост,
къде загина и ти.
Къде отиде детето с босите пети?
Свлякоха се розите,
обринаха се с тръни,
шипка раздвоила е тъмно зелените стебла
както смъртта ви раздвои моята душа.
Къщата свлече се от тъга,
замина...
И чужди хора вече влизат в нея,
вече не мога в нея да пея,
да живея,
да щастливея...
Сънувах те, теб и нея
и тогава беше подредена, красива,
щастлива...
Топлата камина, горящият огън,
бяха запалени отново,
пресъздаваха красотата на миналото ми наново.
Вечен сън,
вечна радост,
събуждам се и няма ви отново за жалост.
Обречена съм..
Да седя, мислейки сама
как можеше да бъде с вас,
викайки безпомощно на глас.
Обичам ви
и винаги ще сте там
в моето сърце,
прегръщайки ви мислено с моите ръце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Компанска Всички права запазени
