1.11.2009 г., 16:38

Вечните поети

1.1K 0 4

 

Те вечни ли са, вечните поети?

Децата ни, уви, не ги познават.

Не помнят ни  героите възпети,

книжовното богатство не съзнават.

 

Далечни ли са вечните поети?

Забързаното време разпилява

красивите лирични епитети,

а делничната проза надделява.

 

Предтечи наши вечните поети,

прозрели в бъдещето,  отброяват

добро и зло, а с мъдрите  завети

достойнствата на всеки открояват.

 

Библиотечни, вечните поети

по рафтовете прашни залежават,

защото „архаичните” куплети

от истини житейски натежават.

 

Предвечни ли са вечните поети?

Учителю, съзнаваш ли вината

и свойте отговорности поети,

призван да утвърдиш българщината?

 

Всевечни ли са вечните поети

с онази вяра силна, драгоценна,

която в стиховете ярко свети

възторжена, безкрайна, неизменна?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение !
    Много силно, особенно в днешно време,
    когато духовността избледнява . .
    Успех Дияна !
  • Да....Толкова е объркана нашата история ,че вече е трудно да се определи истината в нея.Поетите трябва да бъдат вечни за да запазят нашата история.Отлично стихотворение.Поздравления от мен,ДИЯНА...
  • Благодаря! Да е честит и на вас!
    Жалко за неграмотното младо поколение ...
  • да! честит празник, Диана!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...