1.11.2009 г., 16:38

Вечните поети

1.1K 0 4

 

Те вечни ли са, вечните поети?

Децата ни, уви, не ги познават.

Не помнят ни  героите възпети,

книжовното богатство не съзнават.

 

Далечни ли са вечните поети?

Забързаното време разпилява

красивите лирични епитети,

а делничната проза надделява.

 

Предтечи наши вечните поети,

прозрели в бъдещето,  отброяват

добро и зло, а с мъдрите  завети

достойнствата на всеки открояват.

 

Библиотечни, вечните поети

по рафтовете прашни залежават,

защото „архаичните” куплети

от истини житейски натежават.

 

Предвечни ли са вечните поети?

Учителю, съзнаваш ли вината

и свойте отговорности поети,

призван да утвърдиш българщината?

 

Всевечни ли са вечните поети

с онази вяра силна, драгоценна,

която в стиховете ярко свети

възторжена, безкрайна, неизменна?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение !
    Много силно, особенно в днешно време,
    когато духовността избледнява . .
    Успех Дияна !
  • Да....Толкова е объркана нашата история ,че вече е трудно да се определи истината в нея.Поетите трябва да бъдат вечни за да запазят нашата история.Отлично стихотворение.Поздравления от мен,ДИЯНА...
  • Благодаря! Да е честит и на вас!
    Жалко за неграмотното младо поколение ...
  • да! честит празник, Диана!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...