1.11.2009 г., 16:38

Вечните поети

1.1K 0 4

 

Те вечни ли са, вечните поети?

Децата ни, уви, не ги познават.

Не помнят ни  героите възпети,

книжовното богатство не съзнават.

 

Далечни ли са вечните поети?

Забързаното време разпилява

красивите лирични епитети,

а делничната проза надделява.

 

Предтечи наши вечните поети,

прозрели в бъдещето,  отброяват

добро и зло, а с мъдрите  завети

достойнствата на всеки открояват.

 

Библиотечни, вечните поети

по рафтовете прашни залежават,

защото „архаичните” куплети

от истини житейски натежават.

 

Предвечни ли са вечните поети?

Учителю, съзнаваш ли вината

и свойте отговорности поети,

призван да утвърдиш българщината?

 

Всевечни ли са вечните поети

с онази вяра силна, драгоценна,

която в стиховете ярко свети

възторжена, безкрайна, неизменна?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение !
    Много силно, особенно в днешно време,
    когато духовността избледнява . .
    Успех Дияна !
  • Да....Толкова е объркана нашата история ,че вече е трудно да се определи истината в нея.Поетите трябва да бъдат вечни за да запазят нашата история.Отлично стихотворение.Поздравления от мен,ДИЯНА...
  • Благодаря! Да е честит и на вас!
    Жалко за неграмотното младо поколение ...
  • да! честит празник, Диана!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...