1.11.2009 г., 16:38

Вечните поети

1.1K 0 4

 

Те вечни ли са, вечните поети?

Децата ни, уви, не ги познават.

Не помнят ни  героите възпети,

книжовното богатство не съзнават.

 

Далечни ли са вечните поети?

Забързаното време разпилява

красивите лирични епитети,

а делничната проза надделява.

 

Предтечи наши вечните поети,

прозрели в бъдещето,  отброяват

добро и зло, а с мъдрите  завети

достойнствата на всеки открояват.

 

Библиотечни, вечните поети

по рафтовете прашни залежават,

защото „архаичните” куплети

от истини житейски натежават.

 

Предвечни ли са вечните поети?

Учителю, съзнаваш ли вината

и свойте отговорности поети,

призван да утвърдиш българщината?

 

Всевечни ли са вечните поети

с онази вяра силна, драгоценна,

която в стиховете ярко свети

възторжена, безкрайна, неизменна?

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Ханджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение !
    Много силно, особенно в днешно време,
    когато духовността избледнява . .
    Успех Дияна !
  • Да....Толкова е объркана нашата история ,че вече е трудно да се определи истината в нея.Поетите трябва да бъдат вечни за да запазят нашата история.Отлично стихотворение.Поздравления от мен,ДИЯНА...
  • Благодаря! Да е честит и на вас!
    Жалко за неграмотното младо поколение ...
  • да! честит празник, Диана!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...