Вечните поети
Те вечни ли са, вечните поети?
Децата ни, уви, не ги познават.
Не помнят ни героите възпети,
книжовното богатство не съзнават.
Далечни ли са вечните поети?
Забързаното време разпилява
красивите лирични епитети,
а делничната проза надделява.
Предтечи наши вечните поети,
прозрели в бъдещето, отброяват
добро и зло, а с мъдрите завети
достойнствата на всеки открояват.
Библиотечни, вечните поети
по рафтовете прашни залежават,
защото „архаичните” куплети
от истини житейски натежават.
Предвечни ли са вечните поети?
Учителю, съзнаваш ли вината
и свойте отговорности поети,
призван да утвърдиш българщината?
Всевечни ли са вечните поети
с онази вяра силна, драгоценна,
която в стиховете ярко свети
възторжена, безкрайна, неизменна?
© Дияна Ханджиева All rights reserved.
