Вечност
Вечност
на Е...
Когато дойдат Времена не искани
по странната прищявка на Съдбата-
ще бъдем вече изповедно искрени,
но времеделна там ще е чертата,
която трябва да преминем Скъпа
дори и да изглежда нелогично,
а след това ще хване всеки пътя
към своята самотна идентичност...
... Ще ме целунеш бързо на раздяла
и тихо ще ми кажеш: „ Забрави ме!..”,
а аз като надежда закъсняла
във унес ще прошепна твойто име...
И всеки божи ден ще те забравям,
и все така: на моят Свят до Края...
... Ще бъда, ще греша, ще остарявам,
а няма как да спра да те желая...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
