jollyroger (Коста Качев)
1543 16
4.06.2015 г., 12:54 ч.

Вечност 

  Поезия » Друга
448 0 3

               

 

                    Вечност

                                   на Е...

 

Когато дойдат Времена не искани

по странната прищявка на Съдбата-

ще бъдем вече изповедно искрени,

но времеделна там ще е чертата,

 

която трябва да преминем Скъпа

дори и да изглежда нелогично,

а след това ще хване всеки пътя

към своята самотна идентичност...

 

... Ще ме целунеш бързо на раздяла

и тихо ще ми кажеш: „ Забрави ме!..”,

а аз като надежда закъсняла

във унес ще прошепна твойто име...

 

И всеки божи ден ще те забравям,

и все така: на моят Свят до Края...

... Ще бъда, ще греша, ще остарявам,

а няма как да спра да те желая...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??