30.03.2018 г., 19:39 ч.

Вечното махало 

  Поезия » Друга
503 10 12

Две крадливи свраки обикалят
по стръмната пътека на въздишката.
Сърцето ми е вечното махало
над въглена в безплодно пепелище.
Отмервам пози, все по правилата,
с каишка връзвам бясното си куче.
Дъга въртя с пергел, забит в земята.
Наздравици си вдигам – и без случай.
Какво да си говорим за спирачки,
за късните и ранните пчелици?
Медът оставя лепкав отпечатък
но – никога! – във моите зеници.
По-скъпа от платената реклама
гората като чудо се разлиства...
А аз побутвам своето махало
и сетне му изчезвам във въздишката.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Подаряваш ми вълшебство...
  • Eхе....много ви благодаря,че ме посетихте! Страстно перо ви желая!
  • Завладяваща метафоричност!Великолепен изказ на преживяването!Поздравления,Райна! В любими.
  • "...По-скъпа от платената реклама
    гората като чудо се разлиства...
    А аз побутвам своето махало
    и сетне му изчезвам във въздишката..."
    И да не стои под този стих твоето име, човек ще те познае по неподражаемия ти стил!...Поздравления!...
  • Ех...поезия...
  • Убиец е! Много ме изкефи! Поздрави, Райне!
  • Впечатляващи метафори и сравнения. Подобно усещане получих при четенето на първата част на романа на Умберто Еко - "Махалото на Фуко". Тук махалото е лично, но това не му пречи да упражнява своето силно естетическо въздействие.

    "Медът оставя лепкав отпечатък
    но – никога! – във моите зеници.
    По-скъпа от платената реклама
    гората като чудо се разлиства..."

    Редове, които сами говорят за себе си. Поздравление, Райна!
  • Обичам да оставам сразена до бездумност......... Почитания, Райне!!
  • Хубаво!
  • Чудесия!
  • Много хубаво, Райне.
  • Отново толкова наситена образност, която е така характерна за стиховете ти и буди винаги възхищението ми! А, сигурна съм, и не само моето! Пишеш неустоимо привличащо, миличка!
Предложения
: ??:??