31.08.2015 г., 8:16  

Веднъж прошепнах на един комар

1.1K 0 9
  Веднъж прошепнах на един комар:

- Литни при моята любов - Амар!
Кацни на белоснежната ѝ шия!
Забий хоботчето си - целуни я!

С каква любов, със колко страст и плам,
във спалнята ѝ бих се вмъкнал сам!

Телцето ѝ в прегръдката да скрия,
лицето ѝ с целувки да покрия!

За мен това са блянове, мечти -
там можеш да се вмъкнеш само ти!

Дано, когато я ухапеш ти
и кожичката ѝ се зачерви,

да си помисли милата Амар:

"Защо ли ме нападна тоз комар?
Изпратил го е сигурно Ангар!

Един такъв нещастен и безумен!
Открил е - все пак - как да ме целуне!"   * Имало поет - Ангар. Бил е влюбен във Амар.   Да си охлади сърцето, той го потопил в морето.   Затова над всяка бара, сутрин се издига пара.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много оригинално!
  • Благодаря ви! Радвам се че хрумкта ви е харесала и ви е развеселила.
    Но хрумките всъщност са две - и за комара, и за водата. Аз повече си се радвам на втората хрумка.
    От дете съм се чудил защо в студените утрини над водоемите се вие пара.Единственото обяснение,което досега съм прочел (в "Рамаяна", е че опашката на водача на маймуните, Хануман, докато скачал през пожарището, се подпалила, и той я угасил, като я потопил в океана. От това водата на океана, а покрай него и на всички водни басейни, се загряла. Но маймуните за нашата страна не са нещо типично, като в Индия.Загряване от охлаждането на горещо влюбено сърце ми изглежда по романтично.
  • Всеки комар ще ни напомня за Ангар! Поздрав!
  • Дали всяка дама ухапана от комар
    няма да се замисли "Влюбен ли е в мен Ангар?"

    Чудна хрумка!
  • Лелеее..., каква хрумка..., необуздан фантазьор - мечтател...!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...