3.07.2015 г., 2:15  

...веднъж убиеш ли-животът губи смисъл.

665 0 4

 

 

 

 

Наблюдавам я.
Имам си прозорец.
Всичко опаковала,
търси самец.

Кошута с две сърнета,
гара извън гората.
Лаят вече кучетата,
тя чака каляска.

Наблюдавам я.
от скромната си къщичка.
По лицето пареща сълза,
замъглява мерника.

Ловджия с еленови рога,
пушка и тя на прицел.
Трепери пръста.
Веднъж убиеш ли-
животът губи смисъл.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислав Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...