Велико Търново
Карамелени сажди във синьо –
вечерта е синигер и сврака.
Незапалил все още камина,
младо вино септември претака.
Янтра ляга на хълбок и слуша
на скалите вековните притчи.
Калдаръмът навън се е сгушил
под нозете на стройно момиче.
Тук отдавна не чаткат с копита
на каруците конските сили,
ала пеят пак царските свити
от победи и гордост препили.
Ще осъмна по-мъдър, усещам,
по-богат без кама и кания.
Пак ще чакам така да ме срещне
Самоводската пъстра чаршия.
И, неканен отишъл на гости,
като истински смахнат чудак,
да изпукат неравните кости
на един старовремски чардак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
