Велико Търново
Карамелени сажди във синьо –
вечерта е синигер и сврака.
Незапалил все още камина,
младо вино септември претака.
Янтра ляга на хълбок и слуша
на скалите вековните притчи.
Калдаръмът навън се е сгушил
под нозете на стройно момиче.
Тук отдавна не чаткат с копита
на каруците конските сили,
ала пеят пак царските свити
от победи и гордост препили.
Ще осъмна по-мъдър, усещам,
по-богат без кама и кания.
Пак ще чакам така да ме срещне
Самоводската пъстра чаршия.
И, неканен отишъл на гости,
като истински смахнат чудак,
да изпукат неравните кости
на един старовремски чардак.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
