Sep 21, 2024, 8:39 AM

Велико Търново 

  Poetry
138 2 1

 

Карамелени сажди във синьо –
вечерта е синигер и сврака.
Незапалил все още камина,
младо вино септември претака.

 

Янтра ляга на хълбок и слуша
на скалите вековните притчи.
Калдаръмът навън се е сгушил
под нозете на стройно момиче.

 

Тук отдавна не чаткат с копита
на каруците конските сили,
ала пеят пак царските свити
от победи и гордост препили.

 

Ще осъмна по-мъдър, усещам,
по-богат без кама и кания.
Пак ще чакам така да ме срещне
Самоводската пъстра чаршия.

 

И, неканен отишъл на гости,

като истински смахнат чудак,
да изпукат неравните кости
на един старовремски чардак.

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??