22.10.2014 г., 14:11

Вероятност

581 0 6

Цялата  Вселена  е играчка

в ръцете на гигантско бебе.

Раздрусва я като дрънкалка,

удря я немилостиво,

в несигурните си ръце я мачка,

с устата си беззъба я  лигави

и предизвиква буйни звездопади,

метеотитни дъждове и урагани,

комети, лъчения и кратери...

А ние сме нищожни форми,

които се опитват да изглеждат важни,

докато се зараждаме и чезнем.

Докато гинем от детинското безумие

опечени от жеги, давени от наводнения

и брулени от земетръси.

Опитваме се да надникнем в хаоса

бушуващ зад стените на дрънкалката

докато бебето превръща усилията ни в прах

и се залива в безподобен смях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Мисана, за посланието,за оценката и затова,че те има!Поздрави от сърце!
  • Ефектен замисъл, Загора, реализиран безупречно! С идеята си ми напомни за произведението "Пикник край пътя" /на братя Стругацки/ и нашумелият филм /негова екранизация/ на Тарковски "Сталкер".

    Поздравление и най-висока оценка!
  • Скъпа Ани,не съумях да разгадая смисъла на думата ти "bseleni",но ще кажа само,че от имане глава не боли.Благодаря ти,че сподели мнение!
  • Здравей,мила Стойна!Ще ми се да мисля като тебе,но получавам информация чрез науката и от силата,която наричаме Бог.Свършек на Вселената ще има,ние постоянно умираме.Ако вярваме само, за да се чувствуваме добре,разбирам...Но ако се домогваме до абсолютната истина,не бива да приемаме лековерно нещата.И тъй като нищо не можем да стопираме и нищо не знаем за тоя непрекъснато променящ се свят,остава да запазим спокойствие.Каквото има да става,ще става.Благодаря ти за рецензията и поздрави!Благодаря и на тебе Златна Латинке и поздрави!
  • Добър ден,Диана!
    Всички сме пред неизвестността и всеки по своемо вижда нещата.Описала си много жестона картина, която може би е твърде вероятна.Аз знам, че има Един, който денонощно бди над нас и твърдо вярвам, че не само това, което се вижда е вселената, но нашите черупки са твърде несъвършени, за да разберат всичко.По-скоро биха се пръснали.Великият наш Създател и Спасител се грижи за нас!
    Това, което става на земятя , няма да остане неразплатено.
    Спокойно, вървим по предначертан път!
    От цялото си сърце ти желая само добро!Ведър ден!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...