Цялата Вселена е играчка
в ръцете на гигантско бебе.
Раздрусва я като дрънкалка,
удря я немилостиво,
в несигурните си ръце я мачка,
с устата си беззъба я лигави
и предизвиква буйни звездопади,
метеотитни дъждове и урагани,
комети, лъчения и кратери...
А ние сме нищожни форми,
които се опитват да изглеждат важни,
докато се зараждаме и чезнем.
Докато гинем от детинското безумие
опечени от жеги, давени от наводнения
и брулени от земетръси.
Опитваме се да надникнем в хаоса
бушуващ зад стените на дрънкалката
докато бебето превръща усилията ни в прах
и се залива в безподобен смях.
© Диана Кънева Всички права запазени