1.08.2014 г., 11:02

Весело

1.5K 0 5

                            Весело

 

 

            Прелестен снежец се ръси,

            пухкаво се трупа вън.

            Детски смях света оглася,

            от пързалката с омаен звън.

 

            Шаро учуден е захласнат -

            вече не е малко кутре.

            Отново Шаро е стреснат

            и пак не може да разбере...

 

            Тихо се сипе първият мраз

            и пак галено щипе бузките,

            а на повечето от нас

            ни похлопват дъските...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гео Лански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, така си е, на кого дъска, на кого две, на кого цяло дюшеме... Няма значение, важното е да е весело! Затова нека да си пожелаем да сме живи, здрави, всяко зло да ни забрави, другото е подробности... Поздрави за веселия стих!
  • На всички ни хлопа дъската!На някой целогодишно,а на други постоянно,
    всесезонно.Поздрави за оригиналния стих!!!
  • кой хлопа в този късен час?
    - дъската ти. - отвърна глас.)))
  • Хареса ми тази оригинална трактовка, която ми припомни песничка от детството, по особено остроумен начин. Ще се присъединя към Надежда - донесе ми лъч светлина в този сив и подтискащ първоавгустовски ден.

    Поздравлени най-искрени и най-висока оценка за написаното!: Мисана
  • Е,права е Совичката-голям образ си!Не знам дали е от хлопането,но се смях с глас!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...