Aug 1, 2014, 11:02 AM

Весело

1.5K 0 5

                            Весело

 

 

            Прелестен снежец се ръси,

            пухкаво се трупа вън.

            Детски смях света оглася,

            от пързалката с омаен звън.

 

            Шаро учуден е захласнат -

            вече не е малко кутре.

            Отново Шаро е стреснат

            и пак не може да разбере...

 

            Тихо се сипе първият мраз

            и пак галено щипе бузките,

            а на повечето от нас

            ни похлопват дъските...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гео Лански All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, така си е, на кого дъска, на кого две, на кого цяло дюшеме... Няма значение, важното е да е весело! Затова нека да си пожелаем да сме живи, здрави, всяко зло да ни забрави, другото е подробности... Поздрави за веселия стих!
  • На всички ни хлопа дъската!На някой целогодишно,а на други постоянно,
    всесезонно.Поздрави за оригиналния стих!!!
  • кой хлопа в този късен час?
    - дъската ти. - отвърна глас.)))
  • Хареса ми тази оригинална трактовка, която ми припомни песничка от детството, по особено остроумен начин. Ще се присъединя към Надежда - донесе ми лъч светлина в този сив и подтискащ първоавгустовски ден.

    Поздравлени най-искрени и най-висока оценка за написаното!: Мисана
  • Е,права е Совичката-голям образ си!Не знам дали е от хлопането,но се смях с глас!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...