Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня,
празнуващият свят не ще съзре.
Минута след дванадесет щом мине
тя тихичко в съня си ще умре.
И ще царува новата. Невинна,
в очите ѝ, що искрено блестят
любов и нежност сетил, неподминат,
безумно ще се влюби този свят. ...